Плача за Тебе, Исусе,
затова, че ме обичаш,
без да съм достойна;
затова, че ми прощаваш,
въпреки греха ми;
затова, че ми подаваш ръка,
въпреки че Те ранявам;
затова че ме посрещаш с отворени прегръдки,
въпреки болката,
която аз Ти причинявам.

Плача от обич, Исусе,
плача, задето съм грешна,
плача, задето се поддавам на злото;
плача, задето Те боли заради мен.
Но Ти Си моята реалност.
Ти отваряш благите Си очи
и ме викаш с нежен глас.
Ти ми откриваш врати за вечен живот.
Ти ми даряваш утеха,
спокойствие и мир. 

Благодатта Ти към мен е голяма,
изпълваш с благословения ръката ми,
огряваш с усмивка душата ми.
Ти ми даваш богатство,
като никое друго,
дарът Ти за мен е безценен.
Ти изличаваш моите грехове,
късаш примката, която ме оковава,
сваляш веригите от ръцете ми,
изгонваш бесовете от душата ми,
заменяш омразата с любов
и топлиш скърбящото ми сърце.
Заливаш с миро главата ми,
затваряш с длани очите ми
и ме пренасяш в свят на съвършенство.
Обичам Те...